В ПЛАНИНАТА - снимкови репортажи, новини, разни... (2019)

[zaples14]

В събота на обяд пристигам в Рилския манастир. По традиция в почивни дни тук е пълно с народ.
Има и много чужденци


Отивам да се настаня в хотел Рилец, който е малко по-нагоре на другия бряг на реката


Рилец е основно ремонтиран и е превърнат в скъп СПА хотел. На рецепцията идваха клиенти да се оплакват
от студените басейн и сауна. Искаха отстъпка от цената


За мен, дето утре ще ходя по отсрещния Бричеборски рид, този хотел разбира се е крайно неизгоден, но както и да е


Гледка от хотела към манастира в неделя сутринта. Не знам за кой пореден път се очертава прекрасен уиденд


Тръгвам нагоре, като ми предстои огромна денивелация. Пътеката започва точно от хотела и в началото
следва успоредно на Бричеборски дол


След 50 минути пресичам Бричеборски дол и навлизам в резервата Риломанастирска гора


За известно време наклонът се успокоява и ходенето в гората става много приятно


Маршрутът е маркиран, а Риломанастирската гора няма свършване


След 3 часа успявам да изляза от безкрайната Риломанастирска гора, но не по пътеката, защото беше
задръстена от нападали дървета и я напуснах


Излизам на Рилецкото било. Тук рядко минава някой, а тревата е висока над 1 метър


Тръгвам ногоре без път към виждащия се връх Бричебор


На запад лъкатущи дълбоката долина на Рилска река, отиваща чак до Струма


Изкачвам се на връх Бричебор и продължавам по издигащото се напред било без пътека


Назад зад Илийна река се издига Царев връх


Вляво, отвъд Рилска река идеално се вижда Мальовишкото било от Додов до Лопушки връх


Над Кирилова поляна се виждат лавинните улеи наречени Злите потоци


Додов връх с реките Друшлявица и Малка Друшлявица


Зад рида Баучер наднича връх Калин


Продължавам нагоре по Рилецкото било към връх Чаушка чука в дъното


Постепенно започва да се появява пътека


Открива се гледка към върховете Карааланица и острия Аладжа слап


Отсреща са Ангелов и Голям Мечи връх, зад който е хижа Македония


Изкачвам се на Чаушка чука, а напред след плитка седловина следва връх Баба. Дори тук на 2600 м височина
е доста топло


След Баба билото продължава с върховете Дъбрава и Теодосиеви караули


Аз обаче слизам наляво към езерото Черното гьолче


Черното гьолче е най-голямото от Манастирските езера, но е започнало да се заблатява


Спускам се надолу по потока изтичащ от езерото към Рилска река, където точно пресмятам да стигна по светло

[Radoslav Petkov]

fbclid=IwAR3yJJGLLcknQgfQ4RR-llfTwngEc8IRgBVqe-MUnjg3l_EjcahLqkMlBfQ]

Откриха изчезналата туристка в Рила след 12-часова акция, оказа се криминална журналистка

Изгубената туристка е открита малко преди полунощ под Додов връх, край един от притоците на река Друшлявица. Жената е на 28 години, от Москва, работи като криминален журналист в една от най-големите информационни агенции в Русия.

"Тръгнала е от Седемте езера към Рилски манастир. Беше много леко облечена, с летни дрехи и маратонки. Изгубила е пътя, влязла е в този много опасен терен, където през годините са регистрирани най-много смъртни случаи и тежки травми. Наклонът достига до 70 градуса. Един от най-опасните и много сериозни терени в Рила. Издирването беше затруднено, защото и климатичните условия не бяха никак добри – дъжд, вятър, мъгла, прехвърчаха и снежинки.

На място й се оказа необходимата помощ, защото беше премръзнала и после поехме по обратния път към Дупница", разказаха спасителите.

[zaples14]

Намирам се във Велинград. Пътят ми е към издигащия се на северозапад Елин връх


С бинокъл се вижда, че върхът не е случаен. Горе има параклис и християнски кръст пред него.
През нощта кръстът се осветява


Минавам през центъра на квартал Каменица. Тук под сянката на огромните ясени е единственото скромно
заведение в квартала. Многобройните гости на Велинград рядко идват в Каменица


Каменица е най-удобния изходен пункт за Елин връх


Започвам изкачването на върха през смесена гора. Времето е слънчево и много топло


На юг е внушителният масив Мангов льон с връх Острец


Минавам през останки от стара крепостна стена


Назад се вижда целият Велинград


По-нагоре се озовавам на място, където гората е изсъхнала


Пътеката лъкатуши сред мъртвите борове


Тук наскоро е бушувал голям горски пожар. Гората е тотално заличена


За да локализират пожара огнеборците са изсекли много дървета


Скоро излизам на Елин връх при параклиса


Върхът е любимо място на велинградчани. Правят се барбекюта сред природата


Има съоръжения и за децата


Минавам покрай близката изоставена хижа Кладова


Продължавам по подсичащата пътека към Бялата скала


Пред лобното място съм на смелата партизанка Вела Пеева. Тук на 3 май 1944 г. е убита от жандармерията
след като се е укривала 37 дена. Народният съд после е ликвидирал палачите


На другата плоча е изписано петстишие. Поетът казва как Вела в последната си нощ тук е знаела,
че свободата ще дойде със СССР, но не е знаела, че градът долу ще носи нейното име


От лобното място се спускам по стръмна пътека към Велинград


Минавам покрай ловния дом Самоводица

[Valen]

КАЛОФЕР - ХИЖА РАЙ
В последната неделя на септември, при това чудесно време за планина, решихме да направим преходче от Калофер до хижа Рай. Въпреки 25мм. паднали на връх Ботев 3 дни преди това, Райското пръскало едва пръскаше с тънка струйка. Изкачването го направихме за 4 часа с почивки по пътеката, а слизането за 3 часа, така, че маршрутът е един добър еднодневен преход в Централния Балкан. На хижа Рай в ранният следобед нямаше грам вятър, термометърът на хижата показваше 21℃, но яркото слънце създаваше усещане за доста повече. Ето и снимките:
https://photos.google.com/share/AF1QipP ... x6bWFRRG9R

И едно видео от върхът преди хижа Рай, от където се открива чудесна панорама:
https://www.youtube.com/watch?v=oVj5ZhhUIhw

[zaples14]

В събота следобед пристигам във Варварските минерални бани, намиращи се в пролома на Чепинска река
на главния път от село Варвара за Велинград


След слабия дъжд през нощта неделното утро започва обещаващо. Тръгвам нагоре по стръмния склон към
връх Милеви скали


Обилните валежи тази есен поддържат прилична зеленина в планината. По пътеката в долината тече вода
и е пълно с отровните жълто-черни гущери, наречени дъждовници


Пристигам на хижа Равно боре


В хижата няма други туристи. Хижарят ни предлага обяд с домашна ракия и вкусен чай


В ранния следобед облачността се увеличава. Продължавам нагоре към Милеви скали


Започва продължително изкачване през букова гора


Пътеката излиза на билния ръб. Разкрива се хубава гледка на изток към родопския дял Къркария


Към връх Милеви скали е прокарано шосе за военния обект там. Заобикалям бариерата. Времето се скапа -
задуха студен вятър


По околните баири плъзнаха мъгли


Пред партизанския паметник на върха. На 4 септември 1944 год. правителствените войски са изтрепали
като за последно в сражение тук цяла дузина партизани


От върха се разкриват големи гледки. На югоизток е Велинград


Тръгвам право надолу към гара Долене


Пътеката заобикаля отвесните скали и прави косо спускане през гората


Следва стръмно спускане по билото на рида


По-надолу по южния склон габъровата гора е останала без листа от сушата през лятото


Влакът за нагоре минава, а моят ще дойде по-късно, защото ще се разминат на гара Велинград


Наближавам гара Долене с няколкото къщи наоколо. Тук село няма


На гарата ние сме единствените пътници

[zaples14]

В събота следобед пристигам на паркинга близо до хижа Здравец в Родопите, недалеч от Пловдив


Настанявам се в така наречения еко хотел Здравец, който е на километър и нещо нагоре в планината.
От стаята има изглед на изток към върха над ски база Копривките, огрян от меките лъчи на слънцето


След залеза на слънцето от изток изгрява пълната Луна, предвещаваща топла нощ. Тук високо над долината
при ясна нощ инверсия не се получава


Неделното утро е повече от прекрасно. Разположен на 1300 м височина на източен склон, хотелът
пръв посреща изгрева


След закуската напускам хотела и се отправям в южна посока нагоре


Широка горска алея води към близкото летовище Студенец


Минавам през летовище Студенец


Продължавам ногоре към следващото летовище Бяла черква


Пред паркинга на Бяла черква съм. Разположено близо до Пловдив това е любимо място за пловдивчани


Долу на поляната има скромно заведение


Сядаме отвън на масата за чаша кафе. Страхотно циганско лято е в планината на 1600 м височина


Посещавам манастирът свети свети Петър и Павел, възстановен след пожар преди 17 години


След кратко изкачване съм на най-високия връх Бяла черква


Спускам се по източния склон по изоставената ски писта


Продължава по равния билен път към следващия Черни връх


Гледката на юг към вътрешността на Родопите достига чак до кулата на връх Снежанка


Достигам разклона за Нареченски бани. Пътят е преграден с лента, а табела информира, че районът е заразен
и преминаването е строго забранено заради чумата по свинете.


Нямам друга алтернатива и преминавам, застрашавайки сигурността


Посоката е надолу към Нареченски бани


Предстои много стръмно спускане към Чепеларска река и виждащия се долу курорт


Отсреща на североизток е красивият дял Добростан на Родопите


Слизам в Нареченски бани

[zaples14]

Слизам на гара Асеновград


Неделното утро започва с прекрасно лятно време, само за планина. Към Тракийската низина няма видимост


Със своите 50 000 жители Асеновград е най-големият необластен град в България


С такси отивам до близкото село Добростан на 1200 метра височина. Единственият човек в центъра
е кметът. Няма работещ магазин. Селото прогресивно се обезлюдява


По пустата главна улица напускам селото


Напред се простира полегатият източен склон на едноименния родопски дял Добростан.
Теренът е карстов и няма вода. Тръгвам по шосето към бившата хижа Марциганица


След около 5 км е хижа Марциганица, която в момента е отворена, но е частна собственост


Продължавам след хижата по указаните табелки за благоустроената пещера Добростански бисер


На юг се разкриват гледки към вътрешността на Родопите


Наближавам мястото, където е входът на пещерата


Пещерата работи само през летния сезон и ще отвори за посетители след 1 май


Входът се намира вътре в постройката


Връщам се по по-пряк път, който не минава през хижа Марциганица. Боровата гора е унищожена от корояд


Хващам пътеката за Бачковския манастир


В началото се върви хоризонтално по гористия склон


Пътеката е прокарана по стръмен склон високо над Кловийското дере


По-нататък започва много стръмно спускане право надолу по склона


Слизам при пресъхналото Кловийско дере и продължавам по течението му. Тук, в дълбоката долина
слънцето отдавна е залязло, ако изобщо е изгрявало


Надолу долината става каньон и има отвесни прагове. Монтирани са метални стълби за да е възможно
преминаването


Вижда се края на долината, където е Бачковският манастир


Пристигам при Клувията, където е била скрита Чудотворната икона на манастира. Това е скален
параклис до който водят обезопасени каменни стълби


Наблизо е аязмото с вековните чинари


Отгоре са огрените от слънцето скални отвеси на връх Червената стена


Минавам покрай Бачковския манастир


По алеята за манастира кипи оживена търговия

[elenaRudolf]

Тези дни съм в Дубровник. Оня ден изкачих планината Срдж, 412 м нм. в. Точно над града е и има лифт до горе. От другата страна пък, откъм морето, между два квартала на града е връх Велика Петка, но само 171 м и не беше толкова впечатляващо. Ето малко снимки.
Долна лифтова станция:







Горната лифтова станция е цяла голяма къща, има и много заведения. Всичко е направено с много пари. Като цяло съм прехласнат от видяното.



От обратната страна на върха - другата Хърватска. Части от Босна.



А гледката надолу към курорта е наистина уникална, влиза ми в топ 5 на най-добрите гледки, които съм виждал евър:







Иначе в града е пълно с туристи, даже на места има опънати въжета по средата, за да може идващите да вървят от едната страна, а отиващите от другата и да не става объркване, т. е. задръстване. Това по време, когато в много от нашите малки курорти вече отдавна е "паднала бомба", а болшинството заведения са затворили... Ама така е, колкото по на запад, толкова по-добре и развитието е по-голямо. И климатът също помага- тук последните дни е здрава жега- предполагам над 24 С, не съм проверявал точно. Само по плажове отстъпва сериозно на БГ-то - тук плажовете, макар и кокетни, са едни такива малки- със свещ да ги търсиш. А скъпостта е уникална, банкоматът ми предлага да тегля 5700 хърватски куни, като дам на други суми, ми казва да е нещо кратно на 200. И т. н., да не досаждам с подробности.

[simovremeto]

Що бе, Рудолф? Не е досадно, на мен ме интересно, винаги има какво да се научи. Гледам, че нарочно си се качил горе на сумрак, да видиш и светлинките а?

[wilkosz]

Страхотна красота. Имат и модерен лифт естествено. Европа отвсякъде. В България никога няма да има лифт за хълмче с височина 400 м..
Махат им и Шенген, а на нас кога Бойкооо????

[gosho97]

В България няма да има лифт за хълмче с височина 400м, така ли?
Ами съвсем случайно във Варна има лифт, в квартал Ален Мак, намира се до плаж Кабакум, това е единствения лифт на българското Черноморие.
http://www.pan.bg/view_article-3-344926 ... bakum.html

Вярно, че е доста соц, ама за имането има.

[wilkosz]

По всички признаци е построен през соца. В Сливен лифта също е наследство от соца, след 1989 там никой вече не би построил лифт. А във Враца построеният през соца лифт вече отдавна е унищожен от демокрацията и не работи...
Дядото на мой приятел през 1930-те години е обявил идеята да се построи лифт в Шумен от центъра до върха на платото, но са го обявили за луд тъпанарите. Ей затова ще си останем Бимбинистан на Балканите заради назад като мислене и пълната липса на прогрес.

[simovremeto]

И аз го знам тоя лифт, и точно щях да пиша, но е ясно, че няма място за сравнение. Как нагло са спрели с колите директно на плажа, обаче. Иначе такъв златист плаж като тоя долу на нашия лифт, в Дубровник няма, но темата е широка и няма смисъл честно казано да се сравнява по този начин. Проблемите са ни ясни тук, което не означава, че нямаме и хубави неща. Жалко, че насрахме хубвата тема.

[gosho97]

Изобщо не съм и имал намерение да сравнявам двата лифта. Единствено реших да поправя Макс, че отново се изказа неподготвен.
Симо, там няма къде другаде да се спира, има една уличка, а и районът е много хълмист няма и къде да се изгради паркинг. Иначе Магарешки най-нагло си има къща там това е по-големият проблем от колите според мен. Хубав плаж, малко дълбок обаче, но със страхотен пясък и хълмове обсипани с гори част ПП Зланти пясъци. Наистина имаме много хубави места, но не ги оценяваме.

[elenaRudolf]

Що бе, Рудолф? Не е досадно, на мен ме интересно, винаги има какво да се научи. Гледам, че нарочно си се качил горе на сумрак, да видиш и светлинките а?

Не, не беше нарочно. Качих се навреме, почнах да си зареждам телефона, той почна да се зарежда супер флегматично (което супер много ме изнервя) и внезапно се мръкна. Впрочем цената за лифта е 170 х. куни (в двете посоки). Аз тогава се качих и слязох пеша, а вчера ходих пак с лифта, защото реших че цената от 90 к. в 1 посока (около 25 лв.) не е чак толкова много. Работното време е всеки месец всеки ден, през декември и януари е до 16:00 ч, през трите летни месеца е до полунощ. Неработното време е нощеска и когато има вятър, какъвто тези дни никакъв го няма.

Гошо, не знаех за този лифт във Варна. В Сливен също има, дори правим екскурзии до там лятото.

А на този връх над Велинград от репортажа на Заплес съм бил, на в. Снежанка също, до който също има лифт.