Въпроси около МЕТОДИКАТА И ТЪЛКУВАНЕТО НА МЕТЕО-ПРОГНОЗИТЕ и около (качествата на) ПРОГНОСТИЧНИТЕ МОДЕЛИ

[buldan]

Някой би ли ми отговорил на какво се базират прогнозите на НИМХ? С какви способи и методи си служата за да прогнозират времето?
А моделите на каква основа са?

[mmirro]

До колкото имам наблюдения - интерпретация на решенията на различни модели. За краткосрочни прогнози - също и фактическото състояния на нещата, т.е. синоптичната карта. Кои и какви модели - избор голям, особено за колегите в Сф. По служебен път - от Метеофранс и Офенбах, грид-ове (специален формат) от Рединг и не знам къде още. Аладин и HRM - регионални модели, само за БГ и... всичко налично в интернет

А втория въпрос е малко по-сложен...

[Val4aka]

Някой може ли да ми препоръча полезно четиво, или линк в интернет от където мога да намеря нещо на тема: "Методи и подходи при изготвянето на прогноза за времето ( на примера на някой държави по света) не е за България" ? Имам да правя доклад на тази тема, а ми е трудно да намеря информация отностно този въпрос Ще съм много благодарен на всяко едно зрънце информация

[mmirro]

http://www.stringmeteo.com/forum/viewto ... 6760#36760

[wilkosz]

Тъй като в този сайт http://www.ready.noaa.gov има архив на прогностични метеограми още от 1997 г. насам, реших да проверя какви са ги бистрили преди големите снеговалежи тук на 4-5 февруари 1998 г. когато паднаха 53 мм мокър сняг и на 31 декември-1 януари 2000 г., когато паднаха 43 мм мокър сняг. Изумително презизни! Три дни преди валежната обстановка са изчислили за първия процес 49.3 мм, за втория 37.6 мм. Невероятна успеваемост.
Вие какво открихте за вашите населени места?

[Stringmeteo]

Точно от метеограмката за Казанлък от GFS за 14.02 дават 1,4мм валеж. Ще видим какво ще стане, а сме по-на запад от Сливен

Един от много вероятните проблеми с тези метеограми е фактът, че все пак моделите имат определена (крайна) разделителна способност (единична прогнозна клетка). И примерно, грубо казано, ако разделителната способност на един модел е 50 км (50 Х 50 км) и ако едно такова квадратче от 50 км се случи в силно пресечен терен (планини, котловини и т.н.), много е вероятно в рамките на тези 50 км да се получават доста сериозни изкривявания за всяка конкретна точка, независимо, че тя бъде зададена много точно като кородинати. Да, ако алгоритъмът за правене на метеограмите е супер-интелигентно направен и съумява да изцеди максимума от моделната прогноза, правейки и някои допълнителни вътрешни (свои) корекции и интерполации, може отчасти да компенсира този краен (не безкрайно малък) размер на моделната клетка. Най-елементарната и МИНИМАЛНА КОМПЕНСАЦИЯ, която е практически задължителна, е такава за точната надморска височина на точката със зададените координати. Така или иначе, ВИНАГИ трябва да се има едно наум и е добре всеки, който обича да гледа такива метеограми, да си поиграе и да се опита да разбере доколко точно вътре в тях се преценяват нещата, за които говоря, ПОНЕ надморската височина. (За отчитане на конкретната орография/пресеченост/наклон на терена/изложение, които също много често са от изключително значение, преценката е доста по-трудна, тъй като е силно възпрепятствана от ограничената разделителна способност на моделите, но вероятно повечето от последните все пак ги отчитат, макар и в по-крупномащабен план.)

Подобно преценяване лесно може да стане, на първо време като се подберат някои прости обстановки (примерно такива с неустойчивост в приземния слой, когато стратификацията денем е близка до сухоадиабатната) и се прецени доколко в метеограмите се правят правилни температурни преценки/корекции за много близки, но с различна надморска височина, точки. Могат да се направят опити и за някои други подобни преценки (за други елементи, повлияни повече от конкретната орография, като количество валеж, вятър), но там нещата със сигурност са доста по-сложни и неопределени...

[buldan]

Точно за метеограмата на GFS в кратките срокове ( до 96ч) мога да кажа че е доста точна и като температури и като валеж. Досега разминаване е имало само с началото на валежа (показваше го с няколко часа по-рано) иначе количеството е в рамките на допустимото отклонение.
Все пак подбалканските полета си имат свой микроклимат и знам че от значение е близостта на Стара планина и от части на Средна гора. Не знам модела дали включва тези фактори, но е факт че има известна познаваемост

[Hristo Chipilski]

Младежо, -5 няма да има, поне не до края на месеца. Точно умението да се разграничава фантазията на модела от вероятната реалност е важно.

АА не съм съвсем съгласен, че моделите могат да направят повече от 10 градуса грешка за такъв период от време. Над 0 на 850 няма как да е щом моделът дава -10... Ама минус 10 за края на Октомври и на мен ми се вижда нереално. Но ако беше за 20ти Ноември тая прогноза нямаше да се съглася че е нереална.

Наясно ли си как всъщност се правят прогнозите по тези числени модели? Той си взима определен обем въздух и чрез въвеждане на редица метеорологични параметри, следвайки сложни математически и физични формули и функция, се прави прогноза да след определено време. Също така, ако допуснем, че отклонението от реалността за 24 часа (1 ден) e 0,5°C, то тази грешка се натрупва във времето и става все по-голяма. В определент момент отклонението от истинността е толкова мащабно, че условията могат да бъдат тотално различни и разликата за такъв голям период не само че може, но и е теоритично е допустимо да прехвърли тези 10°C. Относителната точност на моделите е до 5 - 7 дни, но някои служби и институциите се снабдяват с по-точни данни, така че на тях е нормално да се доверяваме в по-голяма степен.

[Windy]

Тогава за какво ги правят тези модели изобщо ? То по тая логика аз отсега мога да кажа че на Коледа ще има сняг и ще е минус 5 градуса

[Hristo Chipilski]

За да се установяват някакви тенденции и да се правят аналогии и т.н. За сезонни прогнози се изполдват съвсем други материали вече

[Windy]

За сезонни какво се използва ? Те са ми на 100% неясни...

[SKYLINE]

Температурата на 850 хПа е хубаво нещо, но, за да преценяваш приземните температури, се гледат доста фактори.

А самия модел (GFS) не ги ли взема впредвид тези фактори , когато рисува картите с Т на 2м. (едва ли си ги рисуват за здраве) те са много относителни ясно е защо , но ако знаеш как да ги гледаш според мен доста точно можеш да си "направиш сметката." По точно ако знаеш самите фактори които взима впредвид (как я изчислява)

[Hristo Chipilski]

Карал съм един американски курс точно за зимните интерпретации на различните модели и в някои са добавени допълнителни микроклиматични фактори, което спомага за по-точната и прецизна прогноза на температурата. Но винаги трябва да се има едно наум с Т2. Аз за рамките на нашата страна не ползвам това поле поради голямата стъпка на модела. Виж, за една Русия или Алжир тези полета са доста достоверни, тъй като релефът е равнинен и влияят доста по-малко на брой микроклиматични фактори. На регионалния модел АЛАДИН мрежата е много по-гъста и моделът разполага с голяма резолюция. Там вече тези полета са наистина полезни, но за съжаление нямаме достъп до тях.

[Hristo Chipilski]

Съжелявам, Килър, но не знам какво значи енсемблови прогнози. Би ли пояснил? Имаш предвид че ЕНС дава средните стойности от всички модели? Ако е така, то това е сериозна заявка за хубав сняг др. седмица

Да, все едно медианата от стойностите на няколко членове (members). Има различни изобразявания, като един от тях е точно този - с усредняването, който и споменах, а също и така наречените спагети. Целта им е да покаже точността на прогнозата и до колко часа напред може да се разчита на нея. Трета функция е задаването на определен час и извеждането на сценариите на всички членове (P1, P2, P3, ... , Pn), при което може да се направи някакво съотношение и процентна съпоставка.

[peritol]

Извинявам се за въпроса но може ли някой да ми разясни що е то ГФС?
и как така предвижда толкова напрад в времето