СЪЩНОСТ НА/определение за МЕТЕО-ПОНЯТИЯ И ЯВЛЕНИЯ

То е ясно - който се интересува от нещо (около понятие, термин, явление, процес...) - пита, а който смята, че може да отговори или просто има какво да обясни на останалите - си казва приказката ;)...

Модератори: mmirro, Radoslav Petkov, Hristo Chipilski

Потребителски аватар
Radoslav Petkov
Мнения: 42326
Регистриран: пон дек 17, 2007 1:46 am
Местоположение: ДУПНИЦА 551 м.н.в. // София "Толстой" 532 м.н.в.

Мнение от Radoslav Petkov » пет фев 12, 2016 9:17 pm

Някой наясно ли е какво точно означава "Най-висока средна скорост на вятъра по посока и скорост"... тоест какво се взима от данните за 24ч, за да се калкулира подобна статистика?

Ако някой има под ръка Справочника за вятъра вероятно там е обяснено :hmm:
Метеорологична станция "Дупница" в югоизточната част на града, онлайн :
http://www.stringmeteo.com/stations/dupnitsa/
http://www.stringmeteo.com/stations/aut ... ?gen=t#sel

Потребителски аватар
Hristo Chipilski
Мнения: 12577
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Мнение от Hristo Chipilski » пон мар 28, 2016 8:45 pm

Рязко топене на снежната покривка в Боровец. Днеска темепературата е достигнала 8°C на 1350 метра. Въпреки това сутринта ни предложи ясно и тихо време, а гледката от Маркуджиците беше уникална. Два интересни процеса се наблюдаваха по време на престоя ми на Ястребец. Те са описани по-долу, както и темата за Въпроси и разяснения - метеорология и климат.

1. Граница на планетарния конвективен слой: Синоптичната обстановка, над която се намира България в момента, предлага идеални условия за формиране на конвективен граничен слой. Снимката тук показва границата, която отделя този граничен слой от свободната тропосфера. Границита е видима заради наличието на аерозоли и замърсители в приземните метри над земната повърхност. Последните биват задържани в резултат на инверсията в преходната зона между конвективния граничен слой и свободната атмосфера. Наличието на плитки конвективни облаци е другият основен показател, с който се отличава конвективния граничен слой (следващата точка им отделя малко повече внимание). И не на последно място трябва да отбележа, че нивото на конвективния граничен слой се покачи значително в следобните часове. Това се дължи най-вече на увеличените турболетни потоци на топлина от повърхностните слоеве на атмосферата.

2. Развитие на плитка конвекция във високите части на конвективния граничен слой: Това видео предлага илюстративен time-lapse, показващ развитието на плитки конвективни облаци във високите части на конвективния слой. Естествено, вертикалните движения тук са доста по-сложни от идеализираните такива, образуващи се при конвективни гранични слоеве над равен терен. Конвективните процеси при такива обстановки се влияят силно от наличието на орография. Планинските склонове са по-топли от атмосферата около тях, което води до понижаване на налягането в непосредствена близост до тях и създаването на вертикални движения. В идеализирани услоия без наличие на вятър вертикалните потоци не са насочени нагоре, а следват релефа на планинския склон. Това е директен резултат от възникалата сила на баричния градиент, която действа в посока към планинското било. Именно взаимодействието на подемната сила и силата на баричния градиент "откланят" движението на вертикалните потоци, които в крайна сметка се срещат на планинското било. Създалата се сходимост около билото на планината води до образуването на тези облаци на хубавото време. Естествено в ден като днешния такива идеализирани условия нямаше, но идеята е подобна. Гледайки видеото, трябва да обърнете внимания на почти хаотично изглеждащите на моменти движения, които възникват точно заради взаимодействието между различни вертикални потоци. Синоптичният вятър от днешния ден създава и други интересни процеси като нестабилност в резултат ветрикалния срез на вятъра (но това не се вижда така ясно на time lapse-a). По-важен е обаче фактът, че инверсията и стабилната стратификация над конвективния слой водят до разрушаването на конвективните облаци. Тяхното развитие може да се опише най-добре като отделни вертикални импулси, които затихват бързо при взаимодействието със стабилно стратифицирания въздух около тях. Допълнителна информация за типове орографска конвекция може да намерите тук. С някои съображения, фигура e) най-добре описва ситуацията от днеска.

Бял облак
Мнения: 9427
Регистриран: пон май 11, 2009 9:03 am

Мнение от Бял облак » вт мар 29, 2016 12:34 am

Браво за анализа и таймлапса! :thumbup:

Мисля че много добре се вижда как се въртят облаците, което ни дава възможност визуално да регистрираме слоят на увличане - термиците проникват в ниската част на слоя от свободната атмосфера с устойчива стратификация, което пък от своя страна предизвиква низходящото компенсаторно движение на въздуха.
На софийския сондаж много добре се вижда инверсионен слой с дебелина 150м (база на 2600 и таван на 2750м). Като гледам по таймлапса и на Рила е бил на приблизително подобна височина. Абе, направо като по учебник са се реализирали процесите днес. :)

Потребителски аватар
Hristo Chipilski
Мнения: 12577
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Мнение от Hristo Chipilski » вт мар 29, 2016 12:35 pm

Да, много точно казано! Увличането на турболентни потоци от свободната тропосфера е пропорционално на турболентния поток на топлина от земната повърхност. Това се полазва както от изследвания на конвективния граничен слой, така и от 'large eddy' модели, които симулират директно влиянието на турболенцията с по-големи мащаби (но все пак параметризират микромащабните движения). Обикновено уравненията, които участват в параметричните схеми на граничния слой, се решават чрез налагането на следната връзка Be=-0.2Bs, където коефицента 0.2 изравнява коефицента на пропорционалност между турболентните потоци в основата и формата граница на конвективния граничен слой.

Предният ден също беше доста интересен по отношение честотата на конвектовните снеговалежи. Не ми беше останало време за анализ, но в последващи мнения бих дискутирал динамиката на високите барични циклони, които биват откъснати от основния зонален пренос. Тези образувания са доста чест феномен, който е давал поводи за дискусии във форума, така ме заслужава малко повече внимание.

Потребителски аватар
bismarck
Мнения: 20327
Регистриран: чет май 29, 2008 12:18 pm
Местоположение: София, Видин

Мнение от bismarck » вт мар 29, 2016 12:45 pm

На кои от двата вида - летните(понякога доста обширни, макар по-слабо изразени), с характерните "майски" нестабилности и гръмотевични бури или зимните в насрещните потоци на континентални АЦ - ония красиви студени "дупки", понякога маломерни на фона на вихъра-антипод, който ги е "заклещил" в южната си периферия?: )
Или и на двата вида?
При всичките им общи черти, вероятно между тях има твърде много разлики.

П.С: За мен това също са много любопитни и недобре изяснени обекти. За разлика от елементарните "учебникарски" циклони, на които всеки се възхищава:)

Потребителски аватар
Hristo Chipilski
Мнения: 12577
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Мнение от Hristo Chipilski » вт мар 29, 2016 12:57 pm

Смятах да напиша малка дискусия по отношение и на двата типа. Прав си, че зимните и летните типове се различават съществено, но по-интересното е да се анализират процесите, които ги правят различни. Ще има включване от мен съвсем скоро!

Потребителски аватар
bismarck
Мнения: 20327
Регистриран: чет май 29, 2008 12:18 pm
Местоположение: София, Видин

Мнение от bismarck » вт мар 29, 2016 1:06 pm

:thumbup:

Потребителски аватар
Hristo Chipilski
Мнения: 12577
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Мнение от Hristo Chipilski » чет мар 31, 2016 9:11 pm

Преди да измъдря геопотенциалните циклони, предлагам да изложа и една кратка дискусия, касаеща днескашния бриз в Бургас.

Число на Фройд, или казано по друг начин - ще успее ли студеният въздух да прехвърли планинско препятствие/възвишение

Да, като оставим на страна неадекватните заяждания, Бургас определено беше топъл! Всъщност има голяма вероятност температурата в центъра на града да е била и над 24.5°C, които официално бяха регистринани от ХМС-Бургас. При появилия се синоп от 15UTC веднага ми направи впечатление, че има потенциално несъотвествие между температурата в морската градина и тази при мен, в к-с "Братя Миладинови". В стаята ми ставаше все по-топло независимо от това, че официално температурите се бяха сринали от нашествието на бризовия фронт. Е, това несъотвествие беше доказано при традиционното ми следобедно бягане към Морската градина. Тук може да откриете схема на приблизителното положение на бризовия фронт в 6pm. Зоната съвпада с края на възвишение, което започва от морето. Интересното в случая е, че студеният клин не е успял да прихвърли хълма и да се разлее в останалата част на града. Температурната промяна при навлизането ми в "студения басейн" беше видима и се усети по лицето ми.

Създалата се ситуация ме заинтригува и реших да направя кратък анализ на процеса. Анализът е базиран на числото на Фройд, което се използва именно в ситуации, където трябва да се изчисли вероятността на дадена атмосферна частица да прехвърли планинско препятствие. От физическа гледна точка числото на Фройд изразява отношението между кинетичната енергия на обем въздух върху потенциалната енергия, необходима за прескачане на планинското препятствие. Това безразмерно число се използва много често в сферата на мезомащабната/планинската метеорология и може да бъде дефинирано по следния начин:

F = U/NH.

В последното равенство U е характеристичната скорост на бризовия вятъра (по данни на летището около 3 m/s в 6pm), H е височината на препятствието (в нашия случай хълма, по който се спусках се издига на около 30 m) и N e честотата на Брунт-Вайсала. Последната величина може да се изрази по следния начин:

N^2 = g/T * dT/dz,

където g=9.81 m/s^2 e гравитационното ускорение, T e температурата на въздуха и dT/dz e вертикалният температурен градиент. В последната завимост съм заместил потенциална с нормална температура, тъй като сме близо до земната повърхност.

Отчитайки, че F e приблизително 1 (студеният клин почти прехвърли възвишение) и последната зависимост е възможно да изразим вертикалния температурен градиент dT/dz = T*U^2/(g*H^2) = 0.3 K/m (0.3 Келвина повишение за 1 метър надморска височина). Тъй като температурата на морската градина отчетена по време на бягането ми е била 17°C, а разликата в надморските височини между ХМС-Бургас и края на възвишението е около 15 - 20 m, то температурната разлика е приблизително 4.5K (или 4.5°C). Това е температурната разлика, която съм усетил при слизането ми към Морската градина.

Потребителски аватар
Hristo Chipilski
Мнения: 12577
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Мнение от Hristo Chipilski » нед апр 03, 2016 11:19 pm

Високи барични циклони и тяхното развитие



На вниманието ви представям обещаната от мен дискусия за генезиса на високи барични циклони, откъснати от основния зонален пренос. В това мнение бих искал да се концентрирам върху генезиса на високите барични циклони, тъй като това дава най-добра представа за поведението им от физическа гледна точка. За да може обясненията да протичат малко по-гладко, по-долу ще приложа една фигура, адаптирана от http://www.zamg.ac.at/docu/Manual/SatMa ... backgr.htm. На нея се вижда ясно, че високите барични долини преминават през 4 стадия на развитие, разгледани малко по-подробно долу.

Изображение

1. Висока барична долина: Предполагам, че е сравнително логично за уважаемите поситители на този форум, че образуването на висок баричен циклон предполага наличието на някаква нестабилност във високата атмосферна циркулация. Тоест направляващият зонален поток започва да прави меандри и да показва отклонение от обичайното си положение. Навярно интуицията ви сочи, че отделянето на затворени високи долини става, след като меандрите в струйното течение нарастват до такава степен, че се откъсват от зоналния пренос. Но може би тук е редно да си зададем следния въпрос - какви са по-точно механизмите, които водят до увеличаване на нестабилността (амплитудата) на високите барични долини? Отговорът на този въпрос се съдържа във фигура а) от линка по-голе. Там са изобразени две неща - полето на абсолютната топография на барично ниво 200hPa (непрекъснати светлосини линии) и полето на температурата/относителната топография (прекъснати червени линии) (този тип поле е аналогичен на картинки като тези, които сте свикнали да виждате във wetter3.de). Вижда се, че температурната вълна не е във фаза с геопотенциалната долина. Това води до създаването на температурна адвекция отляво и отдясно по отношение на оста на термичната долина (непрекъсната зелена линия; СА обозначава студена адвекция, а ТА - топла адвекция). Температурната адвекция има пряка връзка с промяната на геопотенциалното поле. Тази връзка се обяснява най-чисто чрез прилагането на квази-геострофната теория. Избягвайки навлизането в детайли, които ще отклонят акцента на тази дискусията, нека използваме следния резултат от горепосочената теория: понижението на геопотенциала е пропорционален на i) адвекцията на относителния вихър от геострофния вятър и ii) диференциалната температурна адвекция. Пренебрегвайки адвекционните ефекти (в нашия слуай полето на относително вихър не се проявява с резки промени не само поради хомогенния градиент на геопотенциалите, но също така и заради сравнително малката циклонична кривина в изохипсите) ни дава възможност да разберем как показаното положение на термичната долина променя геопотенциалното поле. Взимайки предвид, че интензитета на температурната адвекция се понижава във височина (т.к. приземните слоеве са по-бароклинни), то студената адвекция води до понижаване на геопотенциалната височина и обратното. Защо това е така? Нека адвекцията на 1000 hPa e -5 K/s, а на 200 hPd e 0 K/s. В този случай диференциалната адвекция е положителна (0 - (-5) = 5 K/s) и, както уточнихме малко по-горе, води до понижение на геопотенциалната височина. Така че в нашия случай студената адвекция вдясно от непрекъснатата зелена линия ще води до задълбаване на долината, а топлата адвекция вляво - до нейното повдигане, както е илюстрирано на фигура b).

2. Откъсване: Вторият стадий е свързан с отделянето на високата барична долина от направляващия зонален поток. Имаме два основни процеси в този стадий. Те са изобразени с непрекъснатите черни стрелки на фигура c). Първият от тях е свързан с увеличащаваща се амплитуда на високата барична долина, а вторият - с изграждащият се гребен в тила на баричната долина. Точно вторият процес е и основната причина за отделянето на високия циклон от зоналния пренос. В добавка към казаното до този момент фигура c) показва, че бароклинността в зоната на високата барична долина също е намаляла. По-малкият ъгъл между изохипсите и изотермите подсказва, че температурната адвекция вне е така силно изразена. Последното означава, че очакваните промени в геопотенциалното поле ще са минимални при последващото развитие на високия циклон.

3. Висок баричен циклон: До този момент високият баричен гребен вече се погрижил за окончателното откъсване на високия циклон (фигура d). Обикновено циркулацията, свързана с високия баричен циклон е най-добре изразена в полето на барично ниво 200 hPa. При земята циркулацията е силно ограничена заради липсата на баричен градиент.

4. Финален стадий: Какво води до разрушаването на високия баричен циклон? В литературата има доста аргументи, свързани с отговора на този въпрос. Най-важните фактори, пагубни за времетраенето на високия циклон, са изброени по-долу:
- конвекция: Високите барични циклони са по-студени в сравнение с въздушните маси около тях. Приземният слой през топлото полугодие е с много по-висока температура от тази във високата атмосфера, което води и до конвекция. Последната е причина за преноса на топлина към средните и високи слоеве на атмосферата и намаляващия температурния контраст между високия циклон и атмосферата в непосредствена близост до него. Трябва обаче да се има предвид, че вертикалните движения в резултат на създалата се конвекция понижават температурата (това може да се види директно от втория закон на термодинамиката).
- триене: Вертикалните движения скъсяват живота на високите барични циклони и по още една причина. Те пренасят ефектите на триене от планетарния граничен слой в по-високите слоеве на атмосферата. На пръв поглед това може да звучи малко абстрактно, но е известно, че вертикалните турболетни потоци са причина както за обмяната на топлина, така и на импулс.
- диабатни ефекти: Студеният въздух в центъра на високия циклон е тежък и започва да се сляга. Низходящите потоци затоплят въздуха и са още една причина за пагубния край на високия баричен циклон.

Практиката показва, че в повечето случаи негативните ефекти от наличието на конвекция са по-важни отколкото позитивните такива, които се опитват да удължат времетраенето на високите барични циклони. Типичен пример беше последната мартенска обстановка, която донесе валежи от сняг в планините. Първият ден от тази конвекция беше доста зрелищен, с обилни снеговалежи и ниски температури. Тази конвекция обаче се оказа пагубна за нашия висок циклон, който на следващия ден беше ялов и донесе предимно топло и сухо време.

При определени условия високите циклони успяват да се задържат за доста по-дълго време. Това всъщност отговаря и на въпроса, поставен от bismarck преди няколко дни. Той касаеше разликата между летните и зимните барични образувания. Основната разлика между тях се корени в наличието на конвекция и вертикални движения. През зимата слънчевото греене е малко и много често приземните атмосферни слоеве са в дълбока инверсия. Липсата на конвекция, пренос на топлина и триене значително увеличава живота на високите барични циклони. Най-често зимните циклони остават толкова дълго на синоптичните карти, че в последствие се вливат отново във високата фронтална зона.

Надявам се тази дискусия да е била интересна за повечето от вас. Нямах време да покрия всички механизми за еволюцията на високите барични циклони, но пък съм радостен да отговаря на вашите въпроси.

Stringmeteo
Site Admin
Мнения: 51399
Регистриран: пон авг 14, 2006 10:51 pm
Местоположение: София, Слатина (Г. Милев-Слатина)
Контакти:

Мнение от Stringmeteo » вт окт 11, 2016 3:19 pm

alexander написа:Силен дъжд е дъжд с интензитет над 0,18 л/м2 за минута!
, т.е над 1,8мм/10 минути, респективно над 10,8мм/час.

Иначе може да вали до утре, а може да спре и след 5 минути. Това са конвективни валежи.
Разисквали сме този въпрос много пъти и лично аз нямам спомен, че сме стигнали до ясен и твърд извод дали този критерий от 10,8мм/ч. важи за какви да е валежи (примерно и за обложните позиции дъжд от таблицата с явленията), или само за валежи от вида "краткотраен/конвективен дъжд" :dontknow: ...

simovremeto
Мнения: 11311
Регистриран: ср яну 03, 2007 10:05 am
Местоположение: София, Орландовци 526,7 мнв

Мнение от simovremeto » вт окт 11, 2016 5:00 pm

Между другото 30 литра за 6 часа, май беше "опасно явление" или "особено опасно", но при всички случаи в телеграмата трябва да има предупреждение.

Иначе доколкото си спомянм от книгите за интензивни валежи 0.18 мм за минута беше прага за интензивен валеж и се имаше предивд май от типа на краткотрайните. За обложните съм чел нещо от сорта на 5 литра на час умерен, 10 силен и т.н, ама трябва да се поровя. :dontknow:

Динков, може да помага ако прочете темата.

Потребителски аватар
FENIX
Мнения: 19530
Регистриран: съб мар 17, 2007 4:37 pm
Местоположение: Сандански - 194/317 м./н./в.

Мнение от FENIX » вт окт 11, 2016 6:25 pm

:thumbup: :thumbup: Мисля, че е актуално и интересно, поне на мен е така! Дано и други специалисти се изкажат, ще бъде полезно! Благодаря за мненията!
LET IT SNOW, LET IT SNOW....
http://www.youtube.com/watch?v=Z2MbAMLa3oI
http://www.vbox7.com/play:98630119
Уеб камера с панорама от Мелник:
http://weather-webcam.eu/melnik-na-jivo ... idi-webcam

Stringmeteo
Site Admin
Мнения: 51399
Регистриран: пон авг 14, 2006 10:51 pm
Местоположение: София, Слатина (Г. Милев-Слатина)
Контакти:

Мнение от Stringmeteo » вт дек 13, 2016 5:27 pm

schnapps написа:... Умерен сняг е с видимост 1 км- 1км и 300-400 м., а аз си виждам Родопите на 20 км. ...
Не, умерен сняг уж е при видимост 1-4 км, друг въпрос е кой как определя видимостта (всеки както си иска общо взето :grin1: )...

Stringmeteo
Site Admin
Мнения: 51399
Регистриран: пон авг 14, 2006 10:51 pm
Местоположение: София, Слатина (Г. Милев-Слатина)
Контакти:

Мнение от Stringmeteo » чет дек 29, 2016 11:29 am

Да припомним градациите на интензитета на снеговалежите според видимостта ;) :

Силен "горна" - <0,5 км;

Силен "долна" - 0,5-1 км;

Умерен "горна" - 1-2 км;

Умерен "долна" - 2-4 км;

Слаб "горна" - 4-8 км;

Слаб "долна" - 8-16 км;

Прехвърчане - >16 км.



Забележка 1: Връзката "интензитет на снеговалежа-видимост" е по-силна при по-високите интензитети, но даже и тогава остава известен елемент на относителност, даже и при перфектно определена видимост :!: .

Забележка 2: Тази система важи в прилично добра степен само при достатъчно обективно определена видимост, което е проблем при 90% от случаите, както показва практиката :grin1: , като обикновено видимостта се занижава изкуствено...

Stringmeteo
Site Admin
Мнения: 51399
Регистриран: пон авг 14, 2006 10:51 pm
Местоположение: София, Слатина (Г. Милев-Слатина)
Контакти:

Мнение от Stringmeteo » пет яну 06, 2017 12:59 am

Leberkez написа:
gosho97 написа:
Честно казано не знам какви са критериите да е виелица, но за мен средната скроост трябва да е над 10-12м/с, с пориви поне 55-60км/ч, това са най-слабите виелици.
За Амриканците "Blizzard" e когато освен силен снеговалеж имаме постоянен вятър или поне чести пориви на вятъра от минимум 56км/ч, навявания и намалена видимост до 400м за поне 3 часа време. В смисъл, това са им условията на тяхната метео служба, за да издаде blizzard warning за съответния регион.

Ама е възможно евростандартите да са леко различни, не съм се интересуал. НИМХ надали имат свои такива, това е сигурно...или поне не са ги оповестявали на широката публика.
Не ми се задълбава на плиткото сега, но като цяло виелица се образува обикновено още при вятър 7-8 м/с (че и по-малко). Има най-различни видове виелица, включително: такава, при която снегът просто "пълзи" съвсем близо до повърхността; такава, която снегът се вдига нависоко и върти на вихрушка; такава, когато просто духа вятър докато вали сняг и т.н. :dontknow: ... А вече кои видове виелица са достаътъчно опасни, за да трябва да се издава предупреждение за тях, е съвсем, съвсем различен въпрос :!: ...

Отговори

Върни се в “Въпроси и разяснения - метеорология и климат”