ECMWF

За първите три неща е почти ясно, а за творчеството - става въпрос за лични или чужди произведения, тясно свързани с науките метеорология и климатология...

Модератор: angilari

Потребителски аватар
elenaRudolf
Мнения: 4287
Регистриран: пет фев 08, 2013 9:35 pm
Местоположение: София - кв. Лозенец (около 560 м.нм.в.); Созопол

Мнение от elenaRudolf » чет май 11, 2017 8:12 pm

Ами времето си беше ветровито по мой спомен, а при ветровито време гр. о-в на топлина не играе голяма роля, той влияе повече при тихо време, т. е. ако се бяха създали условия за инверсии, щеше да повлияе и тези градуси пак нямаше да се реализират... С една дума скоро можем да не чакаме нещо по-добро (в смисъл крайно като усещане и като стойности) от това, което ни се случи през януари. :wink:
"Миналото е минало, а в бъдещето духат бъдещите ветрове..." /японска поговорка/

Потребителски аватар
Hristo Chipilski
Мнения: 12577
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Мнение от Hristo Chipilski » пет май 12, 2017 8:16 am

Аз също си мислих, че вятърът не е бил в излъшък по време на нахлуването и за това поставих под въпрос това твърдение. Вълчо, изобщо не бих се изненадал ако разликите се дължат на разликите във вятъра. Това може да се дължи както на баричния градиент, така и на неточности в представянето на приземния поток в сложни пресечени терени. Струва ми се, че разликите в този случай идват от втората причина. еlenaRudolf, прав си за повторяемостта на такъв студен период. В статията се описва, че тези стойнсти са били по-ниски от рекордните такива в моделния климат, което е изключително рядко.

Бял облак
Мнения: 9432
Регистриран: пон май 11, 2009 9:03 am

Мнение от Бял облак » пет май 12, 2017 12:06 pm

Според мен,
1. острова на топлина отпада като причина за такава голяма разлика от 5°C. Градското затопляне в конкретните дни едва ли е било повече от 0,5-1,0°C и то не във всички синоптични срокове. Съдя за това по един от изследователските ми пунктове разположен в ниската част на Софийската котловина и извън населени места, т.е. насред полето, което предполага чисти данни.

2. Причината вероятно се крие в приземния баричен градиент. И по-конкретно градиента, който се получава в котловинния коридор Драгоман-София осигуряващ по-безпрепятствено нахлуване на студени въздушни маси. А в някаква степен може да се проявява и ефекта на Бернули.
Тук ми се струва важно да се отчете резолюцията на модела, което в статията не се уточнява. По принцип някои мезомащабни модели отразяват добре тази особеност (например българският BULATSA WRF).

3. Стана ми интересно и направих подобни изчисления за GFS за 8-10 януари 2017. Данните взех от ТОЗИ САЙТ, който пази архив.
Средната стойност за трите дни е -16,6°C. Закръглено е същото като при ECMWF.
Правят впечатление следните неща:
- на 8-ми, когато нахлуването е най-интензивно, в нощните часове модела занижава скоростта на вятъра с 2-4 м/с (това във връзка с т. 2);
- на 9-ти и 10-ти температурите по GFS през нощта са занижени с 5-7°C въпреки плътната облачност и почти постоянното преваляване на слаб и умерен сняг. През деня занижението е 2-3°C. Вятърът през тези два дни почти съвпада с реално отчетения от станцията.
Моделът се държи така, сякаш през нощта се формира инверсия при безоблачно небе със слаб вятър. А реално през повечето време е облачно с вятър и снеговалежи - студът е чисто адвективен.
Т.е. това което виждам при GFS е нереално прогнозиране на вятъра на 8-ми в нощните часове (симулират инверсия) и несъобразяване с облачното покритие (отново симулиране на инверсия). А ако са се съобразили с облаците, тогава просто са се изсилили с приземния студ.
Ако имахме данни от ECMWF със задоволителна резолюция бихме могли да поразсъждаваме и върху тях, и евентуално да открием истинската причина за това разминаване. Единственият архив на Европейския център в публичното пространство, който знам, е ТОЗИ, но е с недостатъчна резолюция за подобен анализ.
-------------------------------------------------------------------------

А относно рядкостта/уникалността на въпросната студена вълна и като цяло атмосферната циркулация през януари 2017 мога да ви споделя един доста интересен факт за котловината Знеполе (там, където е била бившата станция Трън). За целия 20 век най-студеният януари е този през 1942г., когато средната месечна температура е била -9,8°C.
Както някои вече знаят в Знеполе (на старото място дето е била бившата станция) съм инсталирал изследователски пункт (част от мащабен проект за изследване на котловинните дъна в ЗСрБг). Средната месечна температура за януари 2017 е -9,7°C. Само на една десета от най-свирепия януари за период повече от 100г.
Дори там средната температура за 8, 9 и 10-ти е далеч под -17С, а именно -14,2С.

Потребителски аватар
Hristo Chipilski
Мнения: 12577
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Мнение от Hristo Chipilski » ср фев 05, 2020 6:20 am

За ползата от асимилацията на радарни и лидарни сателитни данни

Основната част от докторантурата ми има за цел, да изследвам до каква степен високочестотната асимилацията на дистанционни наблюдения могат да подобрят прогнозите за нощна конвекция в Щатите. Акцентът е върху високорезолюционни нехидростатични модели, но ето че глобални центрове като ECMWF също вървят смело напред към експоатациятана тези ценни данни. Марк и Марта ни показват, че асимилацията на радарните и лидарните данни от сателитите CloudSat и CALIPSO подобряват средносрочните прогнози. Интересното е, че най-големите подобрения идват от полюсите, къдете облаците имат специфична структура и навярно физиката в модела не се справя добре с тяхното моделиране. Освен намалянето на грешките в прогнозите, колегите от ECMWF въвеждат и иновативен метод за пресмятане на представителната грешка в измерванията, дължаща се на различията в мащабите между модела и наблюденията (сателитите имат много по-малък отпечатък върху земната повърхност в сравнение с хоризонталната стъпка на модела).

Отговори

Върни се в “Медии. Линкове. Софтуер. Метео-творчество”