The cold spell in eastern Europe in January 2017
Кратък анализ за януарския студ над България, публикуван в последното издание на списанието на ECMWF. Долу съм качил и основната фигура, на която е базиран анализа.
(адаптирана от Магнусон, 2017)
Вляво виждате прогнозата на ансамбъла за средната
температура на 2-м между 8-ми и 10-ти януари 2017 като функция от прогностичния период. Данните от ансамбъла са визулазирани във формата на Бокс-плот диаграма с перцентили, описани под фигурата. Медианата на ансамбъла е представена с черни точки, докато HRES (високорезолюционният модел) - с червени точки. Оранжевата точка е усреднената стойност за периода 8-ми - 10-ти януари от станцията на НИМХ. В най-дясната част на диаграмата има още една Бокс-плот диаграма, която описва моделния климат за представения период. Както съм писал и предни мои постове, моделният климат се образува, когато ансамбловата система на модела направи прогноза за същия прогностичен период в последните 20 години. Усреднените резултати представят моделния климат. Предимството на този метод е в
премахването на систематичните грешки на модела. Така
отклоненията от климата се дължат изцяло на екстремни явления. Сравнение между моделния климат и истинския климат е представена вляво под формата на кумулативно разпределие за темперутарата на 2-м в София за 12 UTC (авторът не уточнява за кой ден, но предполагам това е средното разпределение за трите дни). Вижда се, че двете разпределия са доста близки по отношение на екстремните стойности, но отделни разлики може да се намерят за перцентилите под 40.
Заключението на автора е, че
дългосрочната прогноза се е представила лошо. Това се вижда много добре от фигурата вляво. Преди Нова Година ансамбълът симулира средни стойности от порядъка на няколко градуса под нулата - много по-ниски от средната стойност от -12°C (оранжевата точка). След Нова Година ансамбловата система започва да показва
линейна тенденция към понижение на температурите. Ще е интересно да се анализира защо тенденцията е линейна, а не внезапна. От субективна гледна точка много от вас (включително и аз ) са наблюдавали как даден модел се
нагажда към друг модел. Естествено, нагаждането не е към другите модели, а към истинското състояние на атмосферата. Ако подобни линейни тенденции са присъщи за всички обстановки, при които има силно разминаване между модел и наблюдения, то това
отваря вратички за евентуално повишаване на успеваемостта на дългосрочните прогнози. Линейната тендеция секва на 4-ти януари и се кротва на -17°C. Забележете, че тази стойност е много по-ниска от средната стойност от -12°C. Авторът на статията, Линус, заключава, че това отклонение най-вероятно се дължи на
затоплящия ефект на града. Ще е интересно да чуя мнението на останалите във форума по отношение на тази по-висока температура. Аз не си спомням да е имало силно инверсионни условия, които биха довели до този ефект. Но във всички случаи Линус правилно акцентира върху нуждате от допълнителна обработка на суровите данни (така наречения post-processing), при които е възможно да се правят статистически корекции, обуславени от особеностите на местния климат.
...
